Надгробен текст – последно сбогом или вечна памет?

Снимка: http://monitor.bg

Наскоро имах честта да мисля текст за надгробен паметник и до онзи момент не бях се замислял над това, какво трябва да излъчва такъв текст.

На някои паметници текста отразява мъката на хората, които изпращат близкия си. Други пък, описват какъв човек е бил, трети просто цитират шаблонен текст от рода на „Той бе един добър човек“

Тъй като за пръв път ми се налагаше да мисля над подобна тема, за начало си зададох въпроса -

Какъв смисъл има надгробния текст? Опитах се да отговоря от няколко гледни точни – така както си представям нравите на българите и каквито текстове съм виждал по гробовете.

  • Вариант 1 обръщение към починалия, в което се изразява почитта и мъката на тези които го обичат.

Пример: „Душата ти напусна таз земя, но нас не ще напусне мъката“

В този вариант близките на починалия, се обръщат към неговия дух, който витае около гроба и в душите на близките. В най-суровия си вид обаче, този вариант е твърде ограничен във времето и предполага не-актуалност през годините. Подобен текст изразява моментно настроение и само след няколко години ще навежда на настроения, които ни навяват само мъка. Разбира се мъката от загубата никога не спира, но с годините, когато ходим на гроба на близък, е по-добре да си спомним за него с нещо хубаво вместо само да си припомним страданието от загубата.

Алтернатива: „Напусна ти таз земя, но винаги оставаш в нашите сърца“

 

  • Вариант 2 – Обръщение към четящия, което припомня най-добрите качества на починалия.

Пример: „Той бе добра душа, помагаше на всеки по света“

Такъв тип послание е насочено към хората, които минават покрай паметника или отиват нарочно там, за да го видят. Така близките на починалия или този, който е поръчал паметника,  искат да разкажат на света за своя близък, с какво са го запомнили и с какво е заслужил  да бъде запомнен.

Това е добра възможност да се остави положителен отпечатък в паметта на идните поколения за нашите покойни предци, като в същото време възпитаваме у тях стремеж към стойностен живот.

Избора на текст в памет на починалия е изключителна привилегия на неговите близки. Не трябва да се задоволявате с готови текстове, писани някога за някого. Всеки човек е уникален и заслужава във вечната му памет да присъства личен елемент, с който поколенията да го помнят.

Конкретния случай, за който писах текст бе на мой близък, който имаше страст към живота, въпреки че бе безнадежно болен. Познавах го повече от разказите за него, но се постарах да оставя в спомена за него, неговата най-важна добродетел.

Текста е:
На път далечен душата ти пое,
Като волна птица си сега свободен
Твойта сила дава ни криле,
В сърцата ни остава вечен спомен.

 

За поръчка на текст за паметник, некролог, споменателно слово или просто мили думи за починал близък пишете по е-мейл. Ако споделите как се чувствате и какво искате да изразите, заедно ще съчиним вашето лично послание.

За контакти: stefan@adhocatelier.com

This entry was posted in Ателие за текстове and tagged , , . Bookmark the permalink.